1. Думите на Якеевия син Агур, Массовия <цар, Които> той изговори: - Изморих се, о Боже, изморих се, о Боже, Изнурих се;
2. Защото съм по-скотски от кой да бил човек, И нямам човешки разум;
3. <Понеже> не научих мъдрост, Нито имам знание за Всесветия.
4. Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? <Кажи>, ако го знаеш!
5. Всяко слово Божие е опитано; Той е щит на тия, които уповават на Него.
6. Не притуряй на Неговите думи, Да не би да те изобличи и се укажеш лъжец.
7. Две неща прося от Тебе: Не ми ги отказвай преди да умра: -
8. Отдалечи от мене измамата и лъжата; Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада;
9. Да не би да се преситя, и се отрека <от Тебе> и <да> кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея та да открадна, И <да> употребя скверно името на моя Бог.
10. Не одумвай слуга пред господаря му, Да не би да те закълне и ти да се намериш виновен.
11. Има поколение, което кълне баща си, И не благославя майка си.
12. Има поколение, което е чисто пред своите си очи, Обаче не е измито от нечистотата си.
13. Има поколение - колко високо са очите им И <колко> са надигнати клепачите им!
14. Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстните му зъби ножове, За да изпояжда от земята сиромасите, И немотните сред човеците.
15. Пиявицата има две дъщери, <които викат>: Дай, дай! Три неща има, които са ненаситни, - Дори четири, които не казват: Стига! -
16. Адът и неплодната утроба, Земята, която не се насища с вода, И огънят, който не казва: Стига;
17. Окото, което се присмива на баща си, И презира покорност към майка си, Гарвани от долината ще го изкълват, И орлови пилци ще го изядат.