3. С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4. И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5. Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6. Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7. Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8. Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9. Помислянето на <такова> безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10. <Ако> покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11. Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.
12. Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13. Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, <защото> е сладка на вкуса ти.
14. И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15. Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16. Защото праведният <ако> седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17. Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.