Старият Завет

Новият Завет

Притчи 1:7-22 Ревизиран (BG1940)

7. Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; <Но> безумните презират мъдростта и поуката.

8. Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

9. Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

10. Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

11. Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

12. Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

13. Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

14. Ще хвърлиш жребието си като <един> от нас, Една кесия ще имаме всички; -

15. Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

16. Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

17. Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

18. И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

19. Такива са пътищата на всеки сребролюбец: <Сребролюбието> отнема живота на завладените от него.

20. Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21. Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

22. Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите <до кога> ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

Прочетете пълната глава Притчи 1