29. Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30. Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31. Защото Господ не отхвърля до века.
32. Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33. Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34. Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35. Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,
36. Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37. Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38. Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39. Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40. Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41. Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, <Който е> на небесата, <и нека речем>:
42. Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43. Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44. Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45. Направил си ни като помия и смет всред племената.
46. Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47. Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48. Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49. Окото ми пролива <сълзи> и не престава, защото няма отрада.