Старият Завет

Новият Завет

Песен На Песните 4:5-16 Ревизиран (BG1940)

5. Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

6. Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

7. Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

8. Дойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

9. Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един <поглед> от очите си, С една огърлица на шията си.

10. Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

11. От устните ти, невесто, капе мед <като> от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

12. Градина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан.

13. Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

14. Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета <доставящи благоухания като> ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

15. Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

16. Събуди се, северни ветре, и дойди южни, Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.

Прочетете пълната глава Песен На Песните 4