8. Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9. Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10. Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11. Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;
12. Цветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13. По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14. О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15. Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16. Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе <стадото си> между кремовете.
17. Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.