7. Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.
8. Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9. Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10. Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11. Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;
12. Цветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13. По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.