1. Наричайте, <прочее>, братята си Аммий {Т.е., Люде мои.}, и сестрите си Рухама {Т.е., Придобила милост.},
2. Съдете се с майка си, съдете се; Защото тя не Ми е жена, И Аз не съм й мъж. Нека отмахне блудствата си от лицето си, И прелюбодействата си отмежду гърдите си,
3. Да не би да я съблека гола, И я изложа както <бе> в деня, когато се е родила, И я направя като пустиня, И я поставя като безводна земя, И я уморя с жажда.
4. Даже на чадата й няма да покажа милост, Понеже са чада от блудство.
5. Защото майка им блудствува; Тая, която ги бе зачнала, постъпи срамотно; Защото рече: Ще отида след любовниците си, Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, маслото ми и питията ми.
6. Затова, ето, Аз ще препреча пътя ти с плет от тръни, И ще направя преграда пред нея За да не намери пътищата си.
7. Тя ще се завтече след любовниците си, но няма да ги стигне; Ще ги потърси, но няма да ги намери; Тогава ще рече: Ще отида и ще се върна при първия си мъж, Защото ми беше по-добре тогава, отколкото сега.
8. И тя не знаеше, че Аз съм й давал житото, виното и маслото, И умножил съм среброто и златото й, Което употребиха за Ваала.
9. Затова ще си взема назад житото на времето му, И виното Си на определеното му време, И ще откъсна вълната Си и лена Си, Които трябваше да покриват голотата й.
10. И сега ще открия нечистотата й пред очите на любовниците й; И никой няма да я избави от ръката Ми.
11. И ще прекратя всичкото й веселие, - Тържествата й, новолунията й, съботите й И всичките й определени празници.
12. Ще опустоша и лозите й и смоковниците й, За които рече: Те са заплатата, Която ми дадоха любовниците ми, Ще ги обърна на лес. И полските животни ще ги пояждат.
13. И ще я накажа за дните, <които посвещаваше> на ваалимите Когато им кадеше, Като се китеше с обеците си и огърлиците си И отиваше след любовниците си, А Мене забравяше, казва Господ.
14. Но, ето, Аз ще я привлека, И като я заведа в пустинята Ще й говоря по сърцето й.
15. И <още> от там ще й дам <ханаанските> лозя, И долината Ахор {Т.е., Смущение.} за врата на надежда; И там тя ще се отзове както в дните на младостта си, И както в деня, когато възлезе из Египетската земя.
16. В оня ден, казва Господ, Ще Ме наричаш: Мъж ми; И няма да Ме наричаш вече: Ваал ми {Т.е., Мой господар.}.
17. Защото ще премахна имената на ваалимите от устата й; И те няма вече да се поменуват с имената си.
18. В оня ден ще направя за тях завет С полските зверове, С небесните птици, И със земните гадини; И като строша лък, и меч, и бой, <и ги махна> от земята, Ще ги населя в безопасност.
19. И ще те сгодя за Себе Си за винаги; Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и в съдба, В милосърдие и милости.
20. Ще те сгодя за Себе Си във вярност; И ще познаеш Господа.
21. И в оня ден ще отговоря, казва Господ, Ще отговоря на небето, И то ще отговори на земята,
22. И земята ще отговори на житото, на виното и на маслото, И те ще отговорят на Иезраела.
23. И ще я насея за Себе Си на земята; И ще покажа милост към непомилваната; И на ония, които не бяха Мои люде ще река: Мои люде сте вие; И те ще рекат <всеки един>: Ти си мой Бог.