1. Израил е лоза, която се разпростира И дава изобилно плод; Колкото повече бяха плодовете му Толкова повече беше умножил жертвениците си; Колкото по-хубава беше земята му Толкова по-хубави беше направил стълбовете си на идолите.
2. Сърцето им е разделено; Сега ще се окажат виновни; Сам Той ще разкопае жертвениците им. Ще строши стълбовете на идолите им.
3. Сигурно сега ще рекат: Ние нямаме цар, защото не се бояхме от Господа; Що, прочее, би ни ползувал цар?
4. Говорят <празни> думи, Като се кълнат лъжливо когато правят завети; Затова осъждението прониква като отровна плевел В браздите на нивите.
5. Самарийските жители ще се разтреперят Поради телците на Вет-авен {Т.е., Дом на суетата. Друго име на Ветил.}; Защото людете му и неговите жреци, Които се хвалеха с него поради славата му, Ще ридаят за него, понеже <славата> се изгуби от него.
6. Тоже и <идолът> ще бъде отведен в Асирия Като подарък на цар Ярива; Ефрем ще бъде засрамен, И Израил ще се посрами от своите разсъждения.
7. Колкото за Самария, царят й се отсече Като пяна отвърху вода.
8. И високите места на Авен, Израилевият грях, ще се съсипят; Тръни и бодили ще поникнат върху жертвениците им; И те ще рекат на планините: Покрийте ни! И на хълмовете: Паднете върху нас!
9. Израилю, ти си съгрешил от дните на Гавая; Там застанаха <и> те; Но битката против беззаконниците не ги стигна в Гавая.