8. И стана ми много мъчно; за това, изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия.
9. Тогава заповядах, та очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.
10. После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата <на служенето>, бяха побягнали всеки в селото си.
11. Тогава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е оставен Божият дом? И събрах <побягналите служители> та ги поставих на мястото им.
12. Тогава целият Юда донесе във влагалищата десетъка от житото, от виното и от дървеното масло.
13. И поставих за пазители на влагалищата свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федаия, и при тях Анана син на Закхура, син на Матания, защото се считаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.
14. Помни ме, Боже мой, за това, и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.
15. През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих <против тях>, когато <така> продаваха храна.
16. Също и тиряните, които живееха в <града>, донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците и в Ерусалим.
17. Тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?
18. Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата.
19. Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.
20. Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.
21. Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.
22. И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.