1. Горко ми! Защото съм като последно бране летни плодове, Като пабирък след гроздобер; Няма грозд за ядене, Нито първозрялата смоковница, която душата ми желае.
2. Благочестивият се изгуби от страната, И няма ни един праведник между човеците; Всичките причакват за кръв, Ловят всеки брата си с примка.
3. Двете им ръце <се простират> към злото за да го вършат прилежно; Първенецът явява желанието си, и съдията, срещу подарък, се съгласява, И големецът изказва нечестивата <мисъл> на душата си; Така те заедно тъкат <работата>.
4. Най-добрият между тях е като трън, Най-праведният е <по-бодлив> от трънен плет; Денят <предсказан> от пазачите ти, сиреч, наказанието ти, настана; Сега ще изпаднат в недоумение.
5. Не се доверявайте на другар, Не уповавайте на близък приятел, Пази вратата на устата си От лежащата в обятията ти;
6. Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятели на човека са домашните му.