19. Но ако тоя, който е посветил нивата, поиска някога да я откупи, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще стане негова.
20. Обаче, ако не откупи нивата, или ако е продал нивата другиму, да се не откупува вече;
21. а когато се освободи нивата в юбилея, ще бъде Света Господу като нива обречена; ще бъде притежание на свещеника.
22. И ако някой посвети Господу нива, която е купил, която, <обаче>, не е част от нивата съставляваща притежанието му,
23. свещеникът да му пресметне цената й до юбилейната година, според твоята оценка; и в същия ден нека даде оцененото от тебе, като свето Господу.
24. В юбилейната година нивата да се върне на онзи, от когото е била купена, сиреч, на онзи, комуто се пада земята като притежание.
25. И всичките твои оценки да стават според сикъла на светилището; сикълът да е равен на двадесет гери.
26. Но никой да не посвещава първородното между животните, което, като първородно, принадлежи Господу; говедо или овца, Господно е.
27. И ако е от нечистите животни, нека го откупи според твоята оценка, като придаде върху нея петата й част; или, ако се не откупува, нека се продаде според твоята оценка.
28. Но нито да се продаде, нито да се откупи нещо обречено, което би обрекъл някой Господу от онова що има, било човек или животно или нива от притежанието си; всяко нещо обречено е пресвето Господу.
29. Никое обречено нещо, обречено от човек, да не се откупи; то трябва непременно да се умъртви.