37. Ще падат един върху друг, като че ли пред нож, когато никой не <ги> гони; и ще бъдете безсилни да устоите пред неприятелите си.
38. Ще погинете между народите; и земята на неприятелите ви ще ви пояде.
39. Останалите от вас ще се стопят за беззаконията си в земите на неприятелите си; а още за беззаконията на бащите си ще се стопят заедно с тях.
40. Но ако изповядат беззаконието си и беззаконието на бащите си в престъплението, което са извършили против Мене, и още, че са ходили противно на Мене,
41. и че Аз ходих противно на тях и ги отведох в земята на неприятелите им, - ако тогава се смири езическото {Еврейски: необрязаното.} им сърце, и приемат наказанието на беззаконието си,
42. тогава ще спомня завета Си с Якова; още завета Си с Исаака и завета Си с Авраама ще спомня; ще спомня и земята.
43. И земята като ще бъде напусната от тях, ще се радва на съботите си, като стои пуста без тях; и те ще приемат наказанието за беззаконието си, за гдето отхвърлиха съдбите Ми и за гдето душата им се отврати от повеленията Ми.
44. Но и така, както са в земята на неприятелите си, няма да ги отхвърля, нито ще се отвратя от тях до там щото да ги изтребя и да наруша завета Си с тях; защото Аз съм Господ техен Бог;
45. но заради тях ще си спомня завета, <който направих> с праотците им, които съм извел из Египетската земя пред очите на народите, за да бъда техен Бог. Аз съм Иеова.
46. Тия са повеленията, съдбите, и законите, които Господ направи между Себе Си и израилтяните, чрез Моисея, на Синайската планина.