31. Но къщите в неоградените села да се считат, както полетата на земята; те може да се откупуват и да се освобождават в юбилей.
32. Обаче в левитските градове, левитите могат кога да е да откупуват къщите в градовете, които притежават.
33. И ако някой купи <къща> от левитите, тогава продадената къща вътре в града, който притежават {В изданието от 1940 г. - "притежава".} да се освободи в юбилей; защото къщите в градовете на левитите са тяхно притежание между израилтяните.
34. А полето на пасбището на градовете им да се не продава, защото им е вечно притежание.
35. Ако осиромашее брат ти, и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш, <като> на чужденец или пришелец, за да живее при тебе.
36. Да не му вземеш лихва или печалба, но да се боиш от своя Бог, та да живее брат ти при тебе.
37. Парите си да не му дадеш с лихва, нито храната си да му дадеш за печалба.
38. Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви дам Ханаанската земя, и да бъда ваш Бог.
39. Ако осиромашее брат ти при тебе и ти се продаде, да го не натоваряш с робска работа.
40. Нека бъде той като наемник или пришелец при тебе; нека ти работи до юбилейната година;
41. тогава да си излезе от тебе, той и чадата му с него, и да се върне при семейството си, и на притежанието на бащите си да се върне.
42. Защото те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя; да се не продават като роби;
43. да не господаруваш над него жестоко, но да се боиш от своя Бог.