25. Ако осиромашее брат ти и продаде нещо от притежанието си, нека дойде най-близкият му сродник и да откупи онова, което брат му е продал.
26. Но ако човекът няма< сродник> да го откупи, и, като се улесни, сам намери с какво да го откупи,
27. тогава нека сметне годините от продажбата му, и нека повърне излишъка на онзи, комуто го е продал, и нека се върне на притежанието си.
28. Но ако не може да намери колкото трябва да плати, тогава продаденото да остане в ръката на купувача му до юбилейната година; и в юбилея да се освободи, и той да се върне на притежанието си.
29. Ако някой продаде къщата за живеене в ограден град, тогава може да я откупи в разстояние на една цяла година от продажбата й; за една цяла година той ще има право да я откупи.
30. Но ако се не откупи до изтичането на една цяла година тогава оная къща, която е в ограден град, да се потвърди за всегда на купувача й във всичките му поколения, в юбилей да се не освобождава.
31. Но къщите в неоградените села да се считат, както полетата на земята; те може да се откупуват и да се освобождават в юбилей.
32. Обаче в левитските градове, левитите могат кога да е да откупуват къщите в градовете, които притежават.
33. И ако някой купи <къща> от левитите, тогава продадената къща вътре в града, който притежават {В изданието от 1940 г. - "притежава".} да се освободи в юбилей; защото къщите в градовете на левитите са тяхно притежание между израилтяните.
34. А полето на пасбището на градовете им да се не продава, защото им е вечно притежание.