1. Господ говори още на Моисея на Синайската планина, казвайки:
2. Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, тогава земята да пази една събота за Господа.
3. Шест години да сееш нивите си и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му;
4. а седмата година да бъде събота за тържествена почивка на земята, събота на Господа; <в нея> да не сееш нивата си и да не режеш лозето си.
5. Да не жънеш и саморасла жетва, нито да обираш грозде от нерязано лозе; година за тържествена почивка да бъде на земята.
6. <Произведеното през> тая събота на земята ще ви бъде за храна: на тебе, на слугата ти, на слугинята ти, на наемника ти и на чужденеца, който се е заселил при тебе;
7. на добитъка ти, и на животните, които са в земята ти, всичкото нейно произведение ще бъде за храна.
8. Да си изброиш седем седмици от години, седем пъти по седем години, та, като ти мине времето на седем седмици от години, сиреч, четиридесет и девет години,
9. тогава, на десетия ден от седмия месец, да накараш да се затръби с възклицание; в деня на умилостивението да накарате да се затръби из цялата ви земя.
10. И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей, когато ще се върнете, всеки на притежанието си, и ще се върнете, всеки при семейството си.
11. Петдесетата година да ви бъде юбилейна <година>; през нея да не сеете, нито да жънете самораслото, нито да берете нерязаното лозе.
12. Защото това е юбилей; той нека ви бъде свет; от полето да се храните с произведеното от него.
13. В тая юбилейна година да се върнете, всеки на притежанието си.