8. Всеки съботен ден <свещеникът> да слага това винаги пред Господа; това е от страна на израилтяните вечен завет.
9. И те ще бъдат за Аарона и за синовете му, които да ги ядат на свето място; защото са пресвети нему от <жертвите> принасяни чрез огън Господу; това е вечен закон.
10. И синът на една израилтянка, на когото бащата беше египтянин, излезе между израилтяните; и синът на израилтянката и един израилтянин се караха в стана.
11. И синът на израилтянката похули <Господното> Име и прокле. И доведоха го при Моисея. (А името на майка му беше Саломита, дъщеря на Даврия, от Дановото племе).
12. И туриха го под стража, догде им се обяви от Господа, <какво да му сторят>.
13. И Господ говори на Моисея, казвайки:
14. Изведи вън от стана онзи, който прокле; и всички, които са го чули, нека турят ръцете си на главата му, и цялото общество нека го убие с камъни.
15. И говори на израилтяните, като речеш: Който прокълне своя Бог ще носи греха си.
16. Който похули Господното име непременно да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни; бил той чужденец или туземец, когато похули <Господното> име, да се умъртви.
17. Който убие някой човек, непременно да се умъртви.
18. А който убие животно, да го плати. Живот за живот.