5. А на седмия ден свещеникът да го прегледа; и, ето, ако види, че раната е в застой, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го затвори за още седем дена;
6. и на седмия ден свещеникът пак да го прегледа; и ето, ако раната е завехнала, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; това е краста; <болният> нека изпере дрехите си, и ще бъде чист.
7. Но ако, подир явяването му пред свещеника за очистването си, крастата се разпростира много по кожата, той трябва да се яви пак при свещеника,
8. и ако види свещеникът, че крастата се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е проказа.
9. Когато човек има рана от проказа, нека бъде заведен при свещеника;
10. и свещеникът да прегледа, и, ето, ако има бял оток на кожата и влакната са побелели, и има живо месо в отока,
11. това е стара проказа по кожата на месата му; свещеникът трябва да го обяви за нечист; да не го затвори, защото е нечист.
12. Но ако, до колкото се вижда на свещеника, проказата се е разпростряла много по кожата, и проказата е покрила цялата кожа на <болния с> раната, от главата до нозете му,
13. тогава свещеникът да прегледа, и, ето, ако проказата е покрила всичките му меса, нека обяви за чист <онзи, който има> раната; понеже тя цяла е побеляла, той е чист.
14. Но щом се появи на него живо месо, ще бъде нечист;