6. И тъй израилтяните махнаха украшенията си, <като се отдалечиха> от планината Хорив.
7. Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.
8. И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра.
9. И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и <Господ> говореше с Моисея.
10. И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха.
11. И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше <Моисей> в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).
12. Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.
13. Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.
14. И <Господ> каза: Самият Аз ще вървя <с тебе>, и Аз ще те успокоя.
15. А< Моисей> му рече: Ако Ти не дойдеш <с мене>, не ни извеждай от тука.
16. Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.