1. Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам.
2. И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;
3. <и той ще ви заведе> в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.
4. (И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията.
5. Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас.
6. И тъй израилтяните махнаха украшенията си, <като се отдалечиха> от планината Хорив.
7. Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.
8. И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра.
9. И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и <Господ> говореше с Моисея.
10. И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха.
11. И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше <Моисей> в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).