Старият Завет

Новият Завет

Изход 22:1-11 Ревизиран (BG1940)

1. Ако някой открадне вол или овца та го заколи или го продаде, то да плати пет вола за вола и четири овци за овцата.

2. (Ако се завари крадецът когато подкопава, и го ударят та умре, няма да <се пролее> кръв за него.

3. Но ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще <се пролее> кръв за него). <Крадецът> трябва непременно да плати; но ако няма с какво, то да се продаде той за откраднатото.

4. И ако откраднатото, било вол, осел, или овца, се намери живо в ръката му, ще плати двойно.

5. Ако някой направи да се изяде нива или лозе, като развърже животното си и то се напасе в чужда нива, ще плати от най-доброто произведение на нивата си и от най-добрия плод на лозето си.

6. Ако избухне огън и запали тръни, така че изгорят копни или непожънати класове, или ниви, то който е запалил огъня непременно ще плати.

7. Ако някой даде на ближния си пари или някакви вещи да ги пази, и те бъдат откраднати от къщата на човека, то, ако се намери крадецът той ще плати двойно,

8. Но ако не се намери крадецът, тогава стопанинът на къщата ще се заведе пред съдиите, <за да се издири> дали е турил ръка върху имота на ближния си.

9. За всякакъв вид престъпление, - относно вол, осел, овца, дреха, или какво да било загубено нещо, за което би казал някой, че е негово, - делото между двамата ще дойде пред съдиите: и когото осъдят съдиите, той ще плати двойно на ближния си.

10. Ако някой даде на ближния си осел, или вол, или овца, или какво да било животно да го пази, и то умре, или се нарани, или бъде откарано, без да види някой,

11. то между двамата оня ще се закълне в Господа, че не е турил ръката си върху имота на ближния си, и стопанинът му ще приеме <това свидетелство>, а <другият> няма да плаща.

Прочетете пълната глава Изход 22