14. А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?
15. А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога.
16. Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.
17. Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.
18. Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.
19. Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;
20. и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.
21. Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над <людете> такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;
22. и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят <товара> заедно с тебе.
23. Ако сториш това, и ако Бог <така> ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир.
24. И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече.
25. Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.
26. Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.
27. След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.