8. Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.
9. И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;
10. елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.
11. Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.
12. Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че <египтяните> се отвращаваха от израилтяните.
13. Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;
14. огорчаваха живота им с тежка работа, <да правят> кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.
15. При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:
16. Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат {Еврейски: че са на столчетата <за раждане.>}, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.
17. Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.
18. Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?
19. И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.
20. Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.