18. Тогава Господ каза на Исуса: Простри към Гай копието, което държиш в ръката си; защото ще предам <града> в ръката ти. Исус, прочее, простря към града копието, което държеше в ръката си.
19. И щом простря ръката си засадата стана бързо от мястото си, завтекоха се изведнъж и влязоха в града и го превзеха; и побързаха та запалиха града.
20. А когато гайските мъже се огледаха надире, видяха, и, ето че дим се издигаше от града към небето; и нямаха где да бягат ни тук ни там, понеже людете, които бягаха към пустинята, се обърнаха назад против гонителите.
21. А Исус и целият Израил, като видяха, че засадата беше превзела града, и че се издигаше дим от града, обърнаха се назад и поразиха гайските мъже.
22. Другите също излязоха из града против тях; и тъй, те се намериха всред израилтяните, <които бяха> едни отсам а едни оттам; и тия ги поразиха така щото не оставиха никой от тях да живее или да побегне.
23. А царя на Гай хванаха жив, и го доведоха при Исуса.
24. И като изби Израил всичките жители на Гай в полето и пустинята, гдето ги гонеха, и те всички паднаха от острото на ножа догде се изтребиха, тогава целият Израил се върна в Гай и поразиха го с острото на ножа.
25. И всичките паднали в оня ден, мъже и жени, бяха дванадесет хиляди души, всичките гайски люде.
26. Защото Исус не оттегли ръката си, с която бе прострял копието, догде не изтреби като обречени, всичките жители на Гай.
27. Само че Израил плени за себе си добитък и користите на оня град, според думата, която Господ заповяда на Исуса.
28. И така, Исус изгори Гай и го направи всегдашен куп развалини, <както е> до днес.