14. Духът Господен ги успокои Като добитъкът, който слиза в долината; Така си водил людете Си, За да си придобиеш славно име.
15. Погледни от небесата И виж от светото Си и славно обиталище, Где са ревността Ти и могъществените Ти дела? Ожидането на Твоите милости и щедрости е въздържано спрямо мене.
16. Защото Ти си наш Отец, Ако и да не ни знае Авраам И да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.
17. Защо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, Да ожесточаваме сърцата си та да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, Племената на Твоето наследство.
18. Малко време го владяха Твоите свети люде; Противниците ни потъпкаха светилището Ти.
19. Ние сме станали като ония, над които Ти никога не си владял, Като ония, които не са били наричани с името Ти.