3. А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.
4. С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.
5. Вие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?
6. Делът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?
7. На висока и издигната планина си турила леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.
8. Зад вратите и стълбовете <им> си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.
9. Отишла си и при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята.
10. Уморила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла.
11. И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомниш за Мене, Нито да <Ме> съхраняваш в сърцето си? Не е ли <защото> Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?
12. Аз ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, те няма да те ползуват.
13. Когато извикаш, нека те отърват сбирщината <на идолите> ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Мой хълм.