1. Праведният загива, и никой не взема това присърце; И благочестивите се отнемат <от земята>, без да размисли някой, Че праведният се отнема преди <да дойде> злото.
2. Той се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си.
3. А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.
4. С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.
5. Вие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?
6. Делът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?
7. На висока и издигната планина си турила леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.
8. Зад вратите и стълбовете <им> си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.