10. Няма да огладнеят нито да ожаднеят; Не ще ги удари нито жега, нито слънце; Защото Оня, Който се смилява за тях, ще ги води, И при водни извори ще ги заведе.
11. И ще обърна всичките Си планини на пътища, И друмовете Ми ще се издигнат.
12. Ето, тия ще дойдат от далеч, И, ето, ония от север и от запад, А пък ония от Синимската земя.
13. Пей, небе, и радвай се, земьо, И запейте, планини; Защото Господ утеши людете Си, И се смили за наскърбените Си.
14. Но Сион рече: Иеова ме е оставил, И Господ ме е забравил.
15. Може ли жена да забрави сучещото си дете Та да се не смили за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.
16. Ето, на дланите Си съм те врязал; Твоите стени са винаги пред Мене.
17. Чадата ти ще дойдат набързо; <А> разорителите ти и запустителите ти ще си отидат от тебе.
18. Подигни очите си наоколо та виж: Всички тия се събират заедно и дохождат при тебе. <Заклевам се> в живота Си, казва Господ, Ти наистина ще се облечеш с всички тях като с украшение, И като невеста ще се накитиш с тях.
19. Защото разорените ти и запустелите ти места И опустошената ти земя Ще бъдат сега тесни за жителите <ти>; А ония, които те поглъщаха, ще бъдат отдалечени.
20. Чадата, които ще добиеш след обезчадването си, Ще рекат още в ушите ти: Тясно е мястото за мене; Стори ми място, за да се населя.
21. Тогава ще речеш в сърцето си: Кой ми роди тия, Тъй като аз бях обезчадена и пуста, Заточена и скитница? И кой изхрани тия? Ето, аз бях оставена сама; тия, где бяха?
22. Така казва Господ Иеова: Ето, ще издигна ръката Си към народите, И ще възвися знамето Си пред племената; И те ще доведат синовете ти в обятията си, И дъщерите ти ще бъдат донесени на рамената им.