1. Сниши се та седни в пръстта, девице, дъщерьо вавилонска; Седни на земята, а не на престол, дъщерьо халдейска; Защото няма да се наричаш вече изтънчена и изнежена.
2. Хвани ръчната мелница та мели брашно! Махни булото си, дигни полите <си>, Открий пищялите <си>, мини реките.
3. Голотата ти ще се открие, Да! срамотата ти ще се яви; Аз ще си възмъздя, И не ще се примиря с никого.
4. Името на нашия Изкупител е Господ на Силите. Светият Израилев.
5. Седи та мълчи, и влез в тъмнината, халдейска дъщерьо, Защото няма вече да те наричат господарка на царствата.
6. Разгневих се на людете Си, Оскверних наследството Си, И предадох ги в ръката ти; <Но> ти не им показа милост, Ти си сложила твърде тежкия си хомот върху стареца;
7. И рекла си: До века ще бъда господарка; Та не си взела това присърце, Нито си помнила сетнината му.
8. Сега, прочее, чуй това, ти сластолюбко, Която седиш безгрижна, която казваш в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друга; Няма да стоя вдовица, Нито ще зная що е да се обезчадя, -
9. И двете тия неща ще дойдат върху тебе Внезапно, в един ден, Обезчадване и вдовство; В пълна мяра ще те постигнат Въпреки многото ти чародейства И голямото изобилие на обаянията ти.