7. Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!
8. Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.
9. Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!
10. Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.
11. Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще ги носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.
12. Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?
13. Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?
14. С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?
15. Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.
16. Ливан не е достатъчен за гориво, Нито стигат животните му за всеизгаряне.
17. Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.