5. Понеже ножът Ми се напи в небесата, Затова, ето, ще слезе за съдба върху Едом, Да! върху людете, които Аз обрекох на изтребление.
6. Ножът Господен е пълен с кръв, Затлъстя с тлъстина, С кръвта на агнетата и яретата, С тлъстините на овнешките бъбреци; Защото Господ има жертви във Восора, И голямо клане в Едемската земя.
7. Дивите волове ще слязат с тях, И телците с биковете; Земята им ще се напои с кръв, И пръстта им ще затлъстее с тлъстина.
8. Защото е ден на възмездие от Господа, Година на въздаяния по сионовото състезание.
9. Потоците на <Едом> ще се превърнат в смола. И пръстта му в сяра, И земята му ще стане пламтяща смола.
10. Няма да угасне <ни> нощем ни денем; Димът й ще се издигне непрестанно; Из род в род ще остане опустошена; Никой не ще мине през нея до века.
11. Но пеликанът и ежът ще я наследят; Кукумявката и гарванът ще живеят в нея; И <Господ> ще простре върху нея връв за разорение, И отвес за изпразване.
12. Колкото за благородните му, никой от тях няма да се намери там, Та да провъзгласят царството; И всичките му първенци ще достигнат до нищо.
13. Тръни ще поникнат в палатите му, Коприва и къпини в крепостите му; И ще бъде заселище на чакали, Двор на камилоптици.
14. Дивите котки ще се срещат <там> с хиените, И пръчът ще провиква към другаря си; Тоже и бухалът ще се настани там Като си намира място за почивка.
15. Там ще се загнездя стрелницата змия, И, като носи яйца и мъти, Ще събира <малките си> под сянката си; Да! там ще се събират и лешоядите, Всеки с другарката си.
16. Потърсете в книгата Господна та прочетете; Никое от тия не ще липсва Нито ще бъде без другарката си; Защото <казва Господ>: Моите уста заповядаха това; И самият Негов Дух ги събра.
17. Той хвърли жребие за тях, И Неговата ръка им раздели с мерна връв оная <земя>; Те ще я владеят до века, Из род в род ще обитават в нея.