6. Когато човек улови брата си <от> бащиния си дом, <и му каже:> Ти имаш облекло, стани ни управител, И нека бъде под твоя ръка това разорено <място>, -
7. В същия ден той ще се закълне, казвайки: Не ща да стана поправач, Защото в къщата ми няма ни хляб ни облекло; Няма да ме поставите управител на людете.
8. Защото Ерусалим рухна, Юда падна, Понеже и каквото говорят и каквото правят са противни на Господа, И дразнят славните Му очи.
9. Изгледът на лицето им свидетелствува против тях; И те, като Содом, вършат греха си явно, не го крият. Горко на душата им! защото сами на себе си въздадоха зло.
10. Кажете на праведника, че <ще му бъде> добре, Защото всеки <такъв> ще яде плода на делата си.
11. Горко на беззаконника! <нему ще бъде> зле, Защото въздаянието му ще бъдат делата на ръцете му.
12. А за Моите люде, - деца ги угнетяват, И жени владеят над тях. Люде Мои, вашите водители ви правят да заблуждавате, И развалят пътя, <по който> ходите.
13. Господ става за съд, И застава да съди племената.
14. Господ ще влезе в съд със старейшините на людете Си и с князете им, <И ще им каже>: Вие сте, които сте похабили лозето! Ограбеното от сиромаха е в къщите ви!
15. Защо разломявате людете Ми и смилате лицата на сиромасите? Казва Господ Иеова на силите.
16. При това, казва Господ: Понеже сионските дъщери са горди, И ходят с надигната шия и с безсрамни очи, Ходят тоже ситно, и дрънкат с нозете си,