3. Горделивият венец на Ефремовите пияници Ще се тъпче под нозе;
4. И повехналият цвят на славната им красота, Който е на върха на тлъстата долина, Ще стане като първозряла смокиня преди лятото, Която, щом я вземе в ръка оня, който я види, поглъща я.
5. В оня ден Господ на Силите ще бъде славен венец И красива корона за останалите от людете Си,
6. И правосъден дух за оня, който седи да съди И сила за тия, които отблъсват неприятеля до портата <му>,
7. Но и тия се побъркаха от виното И се заблудиха от спиртното питие; Свещеник и пророк се побъркаха от спиртно питие, Обладаха се от вино, заблудиха се от спиртно питие, Побъркаха се във видението, спъват се в съденето,
8. Защото всичките трапези са пълни с бълвоч и нечистота, <Така щото> няма <чисто> място.
9. Кого, <казваш ти>, ще научи той на знание? И кого ще направи да разбере каквото чуе? Отбитите от мляко ли? Отлъчените от гърди ли?
10. Защото <дава> заповед след заповед, Заповед, след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко.
11. Наистина с гъгниви устни и с друг език Ще говори на тия люде
12. Оня, който бе им рекъл: Тая е почивката <ви>; и успокойте уморения; И това е освежението <ви>; Но те не искаха да слушат.
13. Затова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат, Да се впримчат и да се хванат.