3. Горделивият венец на Ефремовите пияници Ще се тъпче под нозе;
4. И повехналият цвят на славната им красота, Който е на върха на тлъстата долина, Ще стане като първозряла смокиня преди лятото, Която, щом я вземе в ръка оня, който я види, поглъща я.
5. В оня ден Господ на Силите ще бъде славен венец И красива корона за останалите от людете Си,
6. И правосъден дух за оня, който седи да съди И сила за тия, които отблъсват неприятеля до портата <му>,
7. Но и тия се побъркаха от виното И се заблудиха от спиртното питие; Свещеник и пророк се побъркаха от спиртно питие, Обладаха се от вино, заблудиха се от спиртно питие, Побъркаха се във видението, спъват се в съденето,
8. Защото всичките трапези са пълни с бълвоч и нечистота, <Така щото> няма <чисто> място.
9. Кого, <казваш ти>, ще научи той на знание? И кого ще направи да разбере каквото чуе? Отбитите от мляко ли? Отлъчените от гърди ли?
10. Защото <дава> заповед след заповед, Заповед, след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко.