1. О земьо, бръмчаща с крила, Която си оттатък етиопските реки.
2. Която изпращаш посланици през море, И с рогозени кораби по водите, <като казваш:> Идете, вие бързи пратеници, към народ висок и гладък, Към люде страшни от началото си и нататък, Народ, който отмерва и потъпква, Чиято земя обират реките!
3. Всички вие жители на света, и вие обитатели на земята, Гледайте, когато се издигне знаме на планините, И слушайте, когато засвири тръбата;
4. Защото така ми рече Господ: Ще съм безмълвен, и в обиталището Си ще гледам, Като светло греене по пладне, Като росен облак в жетвена жега.
5. Защото преди беритбата, когато пъпката стане съвършена, И от цвета незрялото грозде, узрее, Той ще изреже клончетата с косери, И като отсече клоновете ще ги махне,