5. Сърцето ми ридае за Моава; Благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия; Защото с плач възлизат през угорницата на Луит, Защото в пътя при Оронаим високо плачат за изтреблението си.
6. Защото водите на Нимрим пресъхнаха; Защото тревата изсъхна, моравата изчезна, Няма нищо зелено.
7. Затова изобилието, което събраха, И онова, което скътаха, Ще занесат в долината на върбите.
8. Защото воплите стигнаха до <всичките> предели на Моава, Риданието му в Еглаим, И риданието му във Вир-елим.
9. Защото водите на Димон се пълнят с кръв, Понеже ще докарам още <злини> върху Димон, - Лъвове върху оцелелите от Моава И върху останалите от оная земя.