9. Преизподнята от долу се раздвижи поради тебе, За да те посрещне, когато дойдеш; Поради тебе събуди мъртвите {Еврейски: Сенките.}, всичките земни първенци, Дигна от престолите им всичките царе на народите.
10. Те всички проговаряйки ще ти рекат: И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам?
11. Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват.
12. Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;
13. А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните <богове> към най-крайните страни на север,
14. Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.
15. Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, До най-долните дълбочини на рова.
16. Ония, които те видят ще се взрат в тебе, Ще те разгледат, <и ще рекат>: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, Който разклащаше царствата,
17. Който запустяваше света, И съсипваше градовете му, Който не пускаше в домовете им затворниците си?
18. Всичките царе на народите - те всички- Спят в слава, всеки в дома си;
19. А ти си отхвърлен от гроба си като презряно {Еврейски: Отвратително.} клонче, <Като> дреха на убити, на прободени с нож, на слизащи между камъните на рова, - Като потъпкан под нозе труп.
20. Ти не ще се съединиш с тях в погребение, Защото си погубил земята си, избил си своите люде; Родът на злодейците никога не ще се споменува.