4. <Нищо не им остава>, освен да се наведат между пленниците, И да паднат под убитите. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.
5. Горко на асириеца, жезъла на гнева Ми, Тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание!
6. Ще го изпратя против един нечестив народ, И ще му дам заръчка против людете, на които се гневя, За да вземе користи и да улови плячка, И да ги стъпче като калта по пътищата.
7. Обаче не му е намерението <да направи> така, Нито мисли така сърцето му; Но в сърцето му е Да съсипе и да изтреби не малко народи.
8. Защото казва: Всичките Ми князе не са ли царе?
9. Халне не е ли както Кархамис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск?
10. Както ръката ми е стигнала царствата на идолите, Чиито изваяни идоли бяха по-много от ерусалимските и самарийските,
11. Не ще ли направя на Ерусалим и на неговите кумири, Както направих на Самария и на нейните идоли?
12. Затова, когато свърши Господ цялото Си дело Над хълма Сион и над Ерусалим, Ще накажа, <дума Той>, плода на надменното сърце на асирийския цар, И славенето на надигнатите му погледи.