14. Кой знае дали Той не ще се повърне и разкае, Та остави благословение след Себе Си, <Колкото> за хлебен принос и възлияние на Господа вашия Бог?
15. Затръбете в Сион, Осветете пост, свикайте тържествено събрание;
16. Съберете людете, осветете събранието, Свикайте старейшините, Съберете младенците и сучещите; Нека излезе младоженецът из спалнята си, И невестата из стаята си;
17. Нека плачат свещениците, Служителите Господни, Между предхрамието и олтара, И нека рекат: Пощади, Господи, людете Си, И не предавай наследството Си на позор, Та да ги владеят народите. Защо да рекат между племената: Где е техният Бог?
18. Тогава Господ поревнува за земята Си, И смили се за людете Си.
19. И Господ рече в отговор на людете Си: Ето, Аз ще ви пратя житото, Виното и маслото, та ще се наситите от тях, И няма вече да ви направя за позор между народите;
20. Но ще отдалеча от вас северната <язва>, И ще я оттласна в безводна и пуста земя, С предната й страна към източното море, А западната й страна към западното море; И воня ще възлезе от нея, И смрад ще се издигне от нея, Защото е извършила надути работи.
21. Не бой се, земьо; радвай се и весели се; Защото Господ извърши велики дела.
22. Не се плашете, полски животни; Защото пасищата на целината поникват, Защото дървото ражда плода си, Смоковницата и лозата дават силата си.
23. Радвайте се, прочее, и вие, сионови чада, И веселете се в Господа вашия Бог; Защото ви дава есенен дъжд със справедлива мярка, И ви наваля дъжд - есенен и пролетен - В първия <месец>.
24. Гумната ще се напълнят с жито, И линовете ще се преливат с вино и масло.
25. И ще ви възвърна годините, които изпояде скакалецът, Изедникът, пръгът, и лапачът, Моята голяма войска, която пратих между вас.