7. И нека принася хлебен принос, една ефа за юнеца и една ефа за овена, а за агнетата, колкото му стига ръка, и по един ин дървено масло за всяка ефа.
8. И когато князът влиза, нека влиза по пътя на преддверието на портата, и нека излиза по същия път.
9. Но когато людете на тая земя дохождат пред Господа във време на определените празници, тогава оня, който влиза по пътя на северната порта за да се поклони, нека излиза по пътя на южната порта, а който влиза по пътя на южната порта, нека излиза по пътя на северната порта; да се не връща по пътя на портата, по който е влязъл, но да излиза като върви право напред.
10. И князът да влиза всред тях, когато влизат; и когато излизат, да излизат <заедно>.
11. И на тържествата и на празниците хлебният принос да бъде една ефа за юнеца и една ефа за овена; а за агнетата колкото му дава ръка, и един ин дървено масло за всяка ефа.
12. А когато князът принася доброволно всеизгаряне или доброволни примирителни приноси Господу, тогава да му отварят портата, която гледа към изток, и нека принася всеизгарянето си и примирителните си приноси, както прави в съботен ден; тогава нека излиза; и подир излизането му нека затворят портата.
13. И да принасяш всеки ден във всеизгаряне Господу едногодишно агне без недостатък; всяка сутрин да го принасяш,
14. И заедно с него да принасяш всяка сутрин за хлебен принос шестата част от една ефа, и третата част от един ин дървено масло, за да го смесиш с брашното; <това да бъде> хлебен принос Господу за винаги чрез вечна наредба.
15. Така нека принасят агнето, хлебния принос, и дървеното масло всяка сутрин, за всегдашно всеизгаряне.
16. Така казва Господ Иеова: Ако князът даде подарък на някого от синовете си, това ще му бъде наследство, ще бъде притежание на неговите синове, ще им бъде притежание по наследство.
17. Но ако даде подарък от наследството си на някого от слугите си, тогава ще бъде негов <само> до годината на освобождението, подир която да се възвръща на княза; а наследството му ще бъде за синовете му.
18. При това князът да не взема от наследството на людете като ги изважда с насилие от притежанието им; <ако> даде наследството на синовете си, то от своето притежание <да им даде>, за да се не разпръсват людете Ми всеки от притежанието си.