7. И тъй, пророкувах както ми бе заповядано; и като пророкувах започна да гърми, и ето трус, и костите се събираха, кост с костта си.
8. И като погледнах, ето, жили и меса израснаха по тях, и кожа ги покри отгоре; дух, обаче, нямаше в тях.
9. Тогава ми рече: Пророкувай за духа; пророкувай, сине човешки, и речи на духа: Така казва Господ Иеова: Дойди духо, от четирите ветрища и духни върху тия убити, за да оживеят.
10. Пророкувах, прочее, както ми заповяда; и духът влезе в тях, и те оживяха; и изправиха се на нозете си, една твърде голяма войска.
11. Тогава ми рече: Сине човешки, тия кости са целият Израилев дом. Ето, те казват: Костите ни изсъхнаха, и надеждата ни се изгуби; ние сме загинали.
12. Затова пророкувай и речи им: Така казва Господ Иеова: Ето, люде Мои, Аз ще отворя гробовете ви, и като ви изведа из гробовете ви ще ви заведа в Израилевата земя.
13. И ще познаете, люде Мои, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа из гробовете ви.
14. И като туря духа Си във вас, ще оживеете; и ще ви поставя във вашата земя; и ще познаете, че Аз Господ изговорих това и го извърших, казва Господ.
15. Пак дойде Господното слово към мене и рече:
16. Ти, сине човешки, вземи си един жезъл та напиши на него: За Юда и за другарите му израилтяните; тогава вземи друг жезъл и напиши на него: За Иосифа, жезъла на Ефрема и другарите му целия Израилев дом.
17. И съедини си ги един с друг в един жезъл, за да станат един в ръката ти.
18. И когато людете ти продумат и ти рекат: Няма ли да ни обясниш що искаш да кажеш с това?
19. Речи им: Така казва Господ Иеова: Ето, Аз ще взема Иосифовия жезъл, който е в ръката на Ефрема и на другарите му Израилевите племена, та ще ги туря към него, към Юдовия жезъл, и ще ги направя един жезъл; те ще бъдат един в ръката Ми.
20. И жезлите, на които си написал, нека бъдат в ръката ти пред очите им.
21. И речи им: Така казва Господ Иеова: Ето, Аз ще взема израилтяните изсред народите гдето са отишли, и като ги събера от всякъде ще ги доведа в земята им;
22. и ще ги направя един народ в земята, върху Израилевите планини; един цар ще царува над всички тях; и не ще бъдат вече два народа, нито ще бъдат за напред разделени в две царства.
23. Те няма вече да се оскверняват с идолите си, нито с мерзостите си, нито с кое да било от престъпленията си; но ще ги избавя от всичките отстъпления, с които са съгрешили, и ще ги очистя; така те ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог.
24. И слугата Ми Давид ще бъде цар на тях; над всички тях ще има един пастир; и те ще ходят в съдбите Ми, и ще пазят повеленията Ми и ще ги извършват.
25. Тоже ще живеят в земята, която дадох на слугата Си Якова, гдето живяха бащите ви; в нея ще живеят те, чадата им и внуците им до века; и слугата Ми Давид ще им бъде княз до века.