2. И тъй, отворих устата си; и той ме накара да ям свитъка.
3. И рече ми: Сине човешки, нека смила коремът ти тоя свитък, който ти давам, и нека се наситят червата ти от него. Тогава го изядох; и беше в устата ми сладък като мед.
4. И рече ми: Сине човешки, иди отправи се към Израилевия дом, и говори им с Моите думи.
5. Защото не си изпратен при люде с непознат език и мъчен говор, но при Израилевия дом, -
6. не при много племена с непознат език и мъчен говор, чиито думи не разбираш. Навярно при такива ако те пращах, те щяха да те послушат.
7. Но Израилевият дом няма да те послуша, защото не щат да послушат и Мене; понеже целият Израилев дом е с кораво чело и жестоко сърце.
8. Ето, направих лицето ти твърдо против техните лица, и челото ти твърдо против техните чела.
9. Като адамант по-твърд от кремък направих челото ти; да се не боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом.
10. Рече ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всичките думи, които ще ти говоря;
11. и иди, отправи се към пленниците, към сънародниците си, и като им говориш кажи: Така говори Господ Иеова, - или послушали, или непослушали.
12. Тогава Духът ме подигна; и чух зад себе си глас на голямо спускане, <който казваше>: Благословена Господната слава от мястото Му!