23. При това, Аз им се заклех в пустинята, че ще ги разпръсна между народите, и ще ги разсея по <разни> страни,
24. защото не извършиха съдбите Ми, но отхвърлиха повеленията Ми, оскверниха съботите Ми, и очите им бяха към идолите на бащите им.
25. Затова и Аз им дадох повеления, които не бяха добри, и съдби, чрез които не щяха да живеят,
26. и оставих ги да се осквернят в приносите си, гдето превеждаха <през огън> всяко първородно, за да ги запустя, та да познаят, че Аз съм Господ.
27. Затова, сине човешки, говори на Израилевия дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Още и в това Ме охулиха бащите ви, дето вършиха престъпления против Мене.
28. Защото, като ги доведох в земята, която бях се заклел да им дам, тогава разгледаха всеки висок хълм и всяко сенчесто дърво, и там принасяха жертвите си, там представяха оскърбителните си приноси, там полагаха благоуханията си и там изливаха възлиянията си.
29. Тогава им рекох: Що е това високо място, на което отивате, та да се нарича Вама {Езическо име за високо място.} и до днес?
30. Затова, кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Като се осквернявате по примера на бащите си, и блудствувате с мерзостите им,
31. и до днес се осквернявате с всичките си идоли, като принасяте даровете си и привеждате синовете си през огъня, то до Мене ли ще се допитате, доме Израилев? <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене.
32. И онова, което размишлявате, никак няма да се сбъдне, дето казвате: Ще станем като народите, като племената на <другите> страни; ще служим на дървета и на камъни.