11. И дадох им повеленията Си и запознах ги със съдбите Си, които като извършва човек, ще живее чрез тях.
12. Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз Господ ги освещавам.
13. Но Израилевият дом въстана против Мене в пустинята; не ходиха в повеленията Ми, но отхвърлиха съдбите Ми, които като извършва човек ще живее чрез тях, и твърде много оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях в пустинята, за да ги изтребя.
14. Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които бях ги извел.
15. При това, Аз им се заклех в пустинята, че не ще ги заведа в земята, която им бях дал, <земя> гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всичките страни,
16. защото отхвърлиха съдбите Ми, не ходиха в повеленията Ми и оскверниха съботите Ми; понеже сърцата им отиваха след идолите им.
17. Обаче, окото Ми ги пощади, та не ги изтребих, нито ги довърших в пустинята.
18. И рекох на чадата им в пустинята: Не ходете по повеленията на бащите си и не пазете постановленията им, нито се осквернявайте с идолите им.
19. Аз съм Господ вашият Бог; в Моите повеления ходете, и Моите съдби пазете и извършвайте ги;
20. освещавайте още и съботите Ми, и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ съм ваш Бог.
21. Обаче, чадата въстанаха против Мене; не ходиха в повеленията Ми, нито опазиха съдбите Ми да ги вършат, които ако извършва човек ще живее чрез тях, и оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях в пустинята.
22. Но оттеглих ръката Си, и подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които ги бях извел.