6. Пред очите им дигни ги на рамена, и изнеси ги на мръкване. Покрий лицето си та да не видиш земята; понеже те поставих за знамение на Израилевия дом.
7. И сторих каквото ми бе заповядано; изнесох вещите си денем като вещи за преселване, и привечер си прокопах стената с ръка; и на мръкване ги изнесох пред очите им, като ги дигнах на рамена.
8. А на утринта Господното слово дойде към мене и рече:
9. Сине човешки, Израилевият дом, бунтовният дом, не ти ли рече: Що правиш ти?
10. Кажи им: Така казва Господ Иеова: Това <пророчество> наложено <на тебе се отнася> до княза, който е в Ерусалим, и до всички от Израилевия дом, между които са и те.
11. Речи: Аз съм знамението за вас, Както сторих аз, така ще стане с тях; В преселение, да! в плен ще отидат.
12. Князът, който е между тях ще дигне <товар> на рамена На мръкване, и ще излезе; Ще прокопаят стената за да изнасят през нея <вещите му>; Ще покрие лицето си за да не види земята с очите си.
13. Аз обаче ще простра мрежата Си върху него, И ще се хване в примката Ми; Ще го закарам във Вавилон в Халдейската земя; Но няма да я види, при все че там ще умре.
14. И ще разсея към всичките ветрища Всички, които са около него да му помагат, И всичките му полкове; И ще изтегля нож след тях.
15. И ще познаят, че Аз съм Господ, Когато ги разпръсна между народите И ги разсея по <разни> страни.
16. Обаче неколцина от тях ще оставя <Оцелели> от меча, от глада и от мора, За да изявят всичките си мерзости Между народите гдето отиват; И ще познаят, че Аз съм Господ.