11. И лицата им и крилата им бяха обърнати нагоре; две <крила> на всяко се съединяваха едно с друго, и двете покриваха телата им,
12. И вървяха всяко на право пред себе си; гдето се носеше духът, <там> вървяха; като вървяха не се обръщаха.
13. А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня.
14. И живите същества блещукаха {Еврейски: Тичаха и се връщаха.} наглед като светкавица.
15. А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица.
16. Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело.
17. Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха.
18. А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тия четири бяха пълни с очи.
19. И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.
20. Гдето имаше да иде духът, <там> вървяха и те; там гдето духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на <всяко от> живите същества <беше и> в колелата <му>.
21. Когато вървяха ония, вървяха и тия; и когато стояха ония, стояха и тия; а когато ония се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на <всяко от> живите същества беше <и> в колелата му.
22. А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, на глед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им.
23. А под простора крилата им бяха разпрострени, едно срещу друго; всяко <същество> имаше две, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две, които ги покриваха оттам.
24. И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж, като шум на войска. Когато се спираха, спущаха крилата си.
25. И глас се издаде от горе из простора, който бе над главите им; и като се спряха спуснаха крилата си.
26. И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, на глед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие на глед като човек <седящ> на него на високо.