5. Тогава Естир повика Атаха, един от скопците на царя, когото той бе определил да й слугува, и заповяда му да отиде при Мардохея да се научи какво е това, и защо е то.
6. И тъй, Атах излезе при Мардохея в градския площад, който бе пред царската порта.
7. И Мардохей му съобщи всичко, що му бе станало, и количеството на среброто, точно, което Аман бе обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите.
8. Даде му и препис от писаното в указа, който бе издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да й го обясни, и да й заръча да влезе при царя за да му се помоли, и да направи прошение за людете си.
9. Атах, прочее, дойде та съобщи на Естир Мардохеевите думи.
10. Естир говори на Атаха и даде му <заповед> да съобщи на Мардохея <така:>
11. Всичките царски слуги и людете от царските области знаят, че всеки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, един закон има за него, - да се умъртви, освен оня, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни откак аз не съм викана да вляза при царя.
12. И известиха на Мардохея думите на Естир.
13. Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всичките юдеи <само> ти ще се избавиш в царския дом.
14. Защото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това?
15. Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохея;