9. А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на цар Асуира.
10. А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира,
11. да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта й на людете и на първенците; защото тя бе красива на глед.
12. Но царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез скопците; за това царят се разяри твърде много, и гневът му пламна в него.
13. Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената, (защото царят имаше обичай така <да се носи> спрямо всички, които знаеха закон и съд;
14. а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седемте персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя {Еврейски: Гледаха лицето на царя.} и заемаха първо място в царството):
15. Що можем, според закона, да направим на царица Астин за гдето не изпълни заповедта на цар Асуира чрез скопците?
16. И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всичките първенци и всичките племена, които са по всичките области на цар Асуира.
17. Защото тая постъпка на царицата ще се разчуе между всичките жени, така щото, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.
18. И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят <по същия начин> на всичките царски първенци; и от това ще <произлезе> голямо презрение и гняв.
19. Ако е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да се не отменява, според която Астин да не дохожда вече пред цар Асуира; и царят нека даде царското й достойнство на друга по-добра от нея.
20. И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство, (защото е голямо), всичките жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.