18. Затова, слушайте народи, И ти, съборе, узнай що има между тях.
19. Слушай земьо; Ето, Аз ще докарам зло върху тия люде, Дори плода на помислите им; Защото не послушаха словата Ми, А колкото за закона Ми, те го отхвърлиха,
20. Защо Ми е ливанът що донасят от Сава, И благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не Ми са приятни, Нито жертвите ви угодни.
21. Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред тия люде препънки, О които ще се спъват бащите и синовете заедно; И съседът и приятелят му ще загинат <заедно>.
22. Така казва Господ: Ето, люде идат от северната страна, И велик народ ще се подигне от краищата на земята.
23. Лък и копие държат, Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като море, Възседнали са на коне, Всеки опълчен, както мъж за бой, Против тебе, дъщерьо сионова.
24. <Откакто> сме чули вест за тях Ръцете ни ослабнаха, Мъки ни обзеха и болки Като на жена, която ражда.
25. Не излизайте на полето и на път не ходете, Защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.
26. Дъщерьо на людете Ми, препаши се с вретище И валяй се в пепел; Жалей като за единороден син, заплачи горчиво, Защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.
27. Поставих те изпитател и крепост между людете Си, За да узнаеш и да изпиташ пътя им.
28. Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; Мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.
29. Духалото изгоря; оловото се изпояде от огъня: Разтопителят напразно разтопява, Защото злите не се отделиха.
30. Сребро за смет ще ги нарекат, Защото Господ ги е отхвърлил.