51. Засрамихме се, защото чухме укор; Срам покри лицето ни, Понеже чужденци влязоха в светилищата на дома Господен.
52. Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще извърша съд върху идолите му, И смъртно ранените ще охкат по цялата му земя.
53. Ако Вавилон би се издигнал и до небето И утвърдил на високо силата си, Пак ще дойдат от Мене изтребители върху него, казва Господ.
54. Глас на вопъл от Вавилон, И на голямо разрушение от Халдейската земя!
55. Защото Господ изтребва Вавилон, И премахва от него големия шум; Защото техните вълни бучат като много води, И екотът на гласа им се чува;
56. Защото изтребителят дойде върху него, да! върху Вавилон, И юнаците му се хванаха, Лъковете им се строшиха; Понеже Господ е Бог, Който въздава, И непременно ще въздаде.
57. Аз ще опия първенците му и мъдрите му, Управителите му, началниците му и юнаците му; Те ще заспят вечен сън, от който няма да се събудят, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.
58. Така казва Господ на Силите: Широките стени на Вавилон съвсем ще се съборят, И високите му порти ще се изгорят с огън; Племената <му> суетно ще се трудят, И народите <му само да се предадат> на огъня и да се изморят.
59. Заповедта, която пророк Еремия даде на Сараия, син на Нирия, Маасиевия син, когато отиваше с Юдовия цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Сараия бе главен постелник.
60. Еремия написа в една книга всичките злини, които щяха да сполетят Вавилон, <именно>, всичките думи написани <по-горе> против Вавилон.
61. И Еремия рече на Сараия: Когато отидеш у Вавилон, гледай да прочетеш всички тия думи
62. и да речеш: Господи, Ти си изрекъл против това място <присъда>, че ще го изтребиш, та да няма кой да живее в него, ни човек ни животно, но да е вечно пусто.
63. И като изчетеш тая книга, вържи на нея камък и хвърли я всред Евфрат, и кажи:
64. Така ще потъне Вавилон и няма пак да се издигне, поради злото, което Аз ще докарам върху него, <от което> те и ще се изтощят. До тук са думите на Еремия.